Тютюнопушенето

Пуша
Ама един ден ще спра

Забелязала съм една зависимост…децата на пушачи мразят цигарите(и напълно разбираемо) и не пропушват…а децата на непушачи – пушат като комини…какъвто е и моя случай…Пуша активно от 10 години, с което не се гордея…пропуших в 8 клас…през годините съм ги спирала и намалявала, но все за по няколко месеца…просто осъзнавам, че не искам да ги спра…когато стартира поредното ми отказване на цигарите съм много амбицирана и успявам, но идва периода в който започвам да си представям как, след 5 години например, ще запаля една цигара ей така…и естествено от тези фантазии ги пропушвам много по-рано…за себе си съм разбрала, че нямам никотинова зависимост…има един тест, който го правя от години от време на време, за да проверя…като имам време ще го кача и тук…или дори да имам само за няколко дни я преодолявам…най-вече със спорт…при мен лично е навикът на ръцете или нещо подобно…не мога да си представя да не пуша в заведение…иначе за последната година съм доволна…намалих доста цигарите…вече не е първото нещо,което правя след като се събудя, ами отиват много назад в класацията…нямам зависимост кафе-цигара…намалила съм боря на цигарите за деня…пуша по няколко, с изключение на тогава, когато съм на заведение…тогава ги качвам до кутия…

Почивен ден вън вали и от търсене на занимание малко за разпускане прочетох тази тема.Интересно в нея не видях следния въпрос или обръщане на внимание.
Защо според вас когато за 1-ви път си "дръпнахте" започнахте да кашляте и да се давите и да ви е гадно?

Може би защото когато съм си дръпнал за 1 път не съм почнал да кашлям

Da`Blow на практика,хопотетично,Ипотетично и сценично е невъзможно макар и да няма невъзможни неща.
силата ти е в обясненията затова помисли и си го обясни аз не бих мога да ти покажа примерно?
Организъм - Цигара - пушЪк - рефлекс ( самозащита/самосъхранение ) - кашляне - порба/предаване - свикване.

Твойто е по-скоро теория щот на практика - 5 години преди първата дръпка - ставаш супер 'активен' пасивен пушач при родители пушещи по 'изгубих им бройката' кутий на ден, така реално ставаш пушач преди да станеш пушач:) Тука е наи интересното - за капак на всичко преди първата ти дръпка цигарен дим си имал 10-тина дръпки хашиш и още толкова марихуана при което още повече белите ти дробове се каляват за тази 'първа дръпка'. Естествено нищо не пречи тази първа дръпка пък съответно да е осъществена във етап 'тинейджърско пиене преди дискотека' , както и втората, и третата и изобщо първата цигара май. Не че и без алкохол би имало закашляне при този предварителен тренинг с 5 годишна история.
Ето как НА ПРАКТИКА, Х(И)ПОТЕТИЧНО, ИПОТЕТИЧНО, СЦЕНИЧНО и изобщо *ИЧНО това става ВЪЗМОЖНО.
Практиката ти ( а то всъщност теория се оказа щот мойта практика друго казва) се разби на пух и прах...
Не забравяй че всяко правило си има изключения (което всъщност изключва съществуването на правилото) а в моя случай това изключение бая бурно се развива.
Пробвай някоя друга хипотеза г-н теоритико (а ако държиш практико) и я сподели пак.

П.П. Иронията е че родителите ми спряха да пушат заради мене и сестра ми а аз след това пропуших сам.

А вие г-н N^A^P^I^K^A^H^S^A^ , така и не споделихте дали пушите защото мнението ви по въпроса не ми даде отговор на това мое терзание...
PEACE & RESPECT

никотина предизвиква най-силната известна ан науката психи4еска зависимост, сравнима само с тази към кокаина.

Пропуших тютюн твърде рано (на 12) , за щастие никога не съм стигал до пове4е от 10 цигари на ден, имаше един период, когато ги бях отказал за година и половина(но през това време пушех пове4е марихуана)... но после пак пропуших цигари.... и все още слагам по малко тютюн в другите неща, дето пуша, осъзнавам , 4е все още съм зависим, но разходите ми за тютюн възлизат на 4 лв месе4но, така 4е не го намирам за голям проблем.
Осъзнавам, 4е вреди на здравето ми пове4е от другите неща които пуша. Осъзнавам, 4е всяка дръпка тютюнев дим пове4е в живота ми се равнява на една дръпка по-малко конопен дим,
оби4ам конопа много пове4е от тютюна и въпреки това продължавам да употребявам тютюн, макар и в минимални коли4ества( 10 цигари седми4но)

Куриоз или не, но когато се озовах в болница с гипсиран крак принудих близките ми да ми донесат не какво да е друго, а именно цигари. Без усещането от пушенето на коноп мога месеци ако се наложи, но без "нещо за пушене" не мога* и 1 ден, макар и само сутрин с кафето
Осъзнавам, 4е склонността ми да запаля цигара е тясно свързана с емоционалното ми състояние, и с моделите на поведение, от които още не съм се избавил напълно(например докато 4акам на среща , докато 4акам автобус или в други подобни ситуации, импулсът да запаля цигара е по4ти непреодолим)
* не 4е не мога, но не искам.
Слу4вало се е по време на дълъг планински преход да свършат вси4ки неща за пушене, тогава не пуша и не ми липсва, но при първа възможност(село)питам за цигари
та така.. живот. Dum vivamus vivimus"казали римляните, "докато сме живи , да живеем"

** интересното е, 4е по време и до няколко дни след психедели4ен трип не ми се пуши.
Такива приклю4ения оба4е предприемам рядко(ок.7-8 пъти годишно) така 4е това не ми помага в слу4ая.

сега осъзнавам 4е основния(но не единствения) мотив да припалвам каквото и да е е модела по който употребявам сутришното кафе...

Никога не сам пушил, не сам пробвал и не искам да пробвам (усмихвам се самодоволно . Просто има неща без които е по добре/спокойно може да мина

И аз съм така Просто не намирам нищо интересно в цигарите, марихуаните и т.н.

ОТЛИЧНО РАБОТАЕТ!!!!!! СпаСИБО
а вот это классно!

ми какво да кажа... вкъщи съм - не пуша по 2-3 дни...излизам някъде и още в момента в който затворя вратата вадя цигара...странна работа.
Или пък цял ден не пуша щот нямам време от работа да прескоча до магазина който е на 2 м от бара, ама вечерта кат ми свърши смяната първото нещо е да ходя до най близкия денонощен(дет не е мн близо) само и само да изпуша една цигара преди лягане...пък цял ден преди това дори не съм изпитал най-малка нужда

Родителите ми пушат, откакто се помня. Винаги съм била пасивна пушачка и общо взето никой не ме е предпазвал от дима, от който се отвращавах...Когато брат ми навърши 15-16 започна редовно да пуши, и аз го последвах. Сега ми е изключително трудно да ги откажа. Както каза някой "мога да ги откажа, но не искам" , но бих добавила "не искам, защото не мога"...Зависимостта от цигарите е нещо ужасно, защото не ти се струва нещо, от което задължително трябва да се откажеш, навсякъде има хора, които пушат, когато си нервен или просто имаш свободни минутки припалваш цигара, за да запълниш времето. Наскоро ме попитаха какво ще си взема на самотен остров, ако се наложи да стоя дълго там...Е, пропуснах храната, но за сметка на това, посочих стек цигари... Общо взето до там ми се е просмукал мозъкът с никотин, че намирам цигарите по-скоро за нещо позитивно, отколкото отрицателно..Всъщност вече не знам как ги приемам. Знам само, че е тъпо, че пуша...Но аз и без това имам слаби ангели и ми е трудно да се справя с разни кофти навици.... Забелязала съм, че не ми се пуши, когато ми се наложи да съм сама вкъщи ,няма кой да ми напомня за това, макар че вече и в такива случаи започвам да изпитвам нужда да открия пари и да си купя цигари...Понякога се чувствам безсилна без поредната доза отрова...а то си е отрова. Паля цигарата, само за да я запаля и да пуша, но от това не ми става по-приятно.

Аз съм непушачка, за щастие, но моя приятел пуши и понякога много ме дразни...Въпреки че напоследък е намалил доста цигарите .Нашите също са непушачи.

охххххх,тия цигари.... голям проблем са ми...в 1 друг форум преди мнооого,много месеци пуснах една тема /тогава бях с ясното съзнание,че ще ги спра / ,но уви...дано все пак поста накара пушачите да се замислят..

Понеже и аз спирам цигарите и в момента САМО ЗА ТОВА мисля,поствам няколко цитата от прословутата книга на Алън Кар "Не пуша вече",които НАИСТИНА МЕ НАКАРАХА ДА СЕ ЗАМИСЛЯ.Надявам се,ще накарат и вас


"Най-трагичното е,че дори когато пуши,пушачът не постига душевния мир и увереността,на които непушачите се радват цял живот."
"И така,кога ще спрете да пушите?Утре?Другата седмица?Не са ли това въпросите,откакто сте осъзнали,че сте пристрастени?Може би се надявате,че една сутрин просто ще се събудите и няма да имате желание да пушите?Не се заблуждавайте-живях с тазе надежда 33 години.Зависимостта от никотина прогресивно се засилва,не намалява.Ако не можете да спрете да пушите днес,какво ви кара да мислите,че утре ще ви е по-лесно?"
"Щом веднъж се разсее илюзията,че животът не е толкова хубав без цигари,щом осъзнаем,че той е не просто приятен,а безкрайно по-приятен без тях,щом се освободим от чувството,че жертваме нещо,тогава започваме да се питаме защо изобщо някога сме пушили."
"Според мен най-голямата радост на непушача е ,че не робува на тютюна,че може да се наслаждава на живота си,вместо да прекара половината от него,измъчван от желание да си запали цигара,а после,след като я е запалил,да му се иска да не го е правил."
"Повечето от цигарите,които пушачът изпушва през живота си,не само,че не му доставят удоволствие,но той дори не осъзнава,че ги пуши.Цигарите стават безценни,едва когато се опитаме да ги спрем."
"Мина дълго време,преди да разбера защо толкова лесно се отказах от цигарите и защо не страдах от абстинентния синдром.Работата е там,че той не съществува.Онова,което ни измъчва,е съмнението и несигурността.Чудесната истина е,че да спреш да пушиш е ЛЕСНО."
"Всеки от нас се смята за интелигентен.Но когато става въпрос за цигарите,всички сме глупаци.Пушачите живеят с илюзията,че вредата от цигарите е силно преувеличена.Всъщност е обратното-на този проблем не се обръща достатъчно внимание."
"Пушенето е като носенето на тесни обувки,само заради удоволстието,което ще изпитате,когато ги събуете.Или като да си блъскаш главата в стената,заради удоволствието,което ще изпиташ,когато спреш."
"Мнозина пушачи се ужасяват от наркотиците,а те са точно такива-наркомани."
"Има пушачи,които твърдят,че пушенето им доставя удоволствие и не искат да се отказват от цигарите.И все пак,ако ги попитате дали биха поощрили децата си да пушат,отговорът категорично ще е "не".


разрвих се и в други форуми,и поствам мненията на хора,които вече са се отказали..за да се успокоя,че няма да полудея

***

Не можеш да си предтсваиш какъв кеф е ако се решиш. И на мен това ми беше рпоблема. Е, разбира се и липсата им, самия навик е голям дявол! Между другото сега примерно ако ходя на парти или някъде където малко поразпускам от НВД, си пушвам по една или две. Случва се веднъж на месец някъде... Но е мног по-приятно когато ги пуши човек, ей така за кефа отколкото, защото не може да измисли какво да прави на спирката докато чака автобуса...

***

Странно е, че бивша страстна пушачка като мен в момента не може да понася тютюнев дим. Пожелавам го и на теб. Каква е ползата да си с няколко кила по-слаб, ако около теб се носи дим и зловоние, зъбите ти са жълти, очите зачервени и гледаш злобно, поради адското главоболие? Поне това бях аз, докато пушех.

***


Да откажеш цигарите е наи-лесното нещо не света.
Единственото нещо от което аз се нуждаех за да ги откажа беше желание и около 20 - 30 хапчета табекс.Набързо и без определен ред ще изброя някои неща за които се сещам че съм правил, или не съм правил по случая ...
В началото неше странно. НЕ трудно а странно. Постоянно се притеснявах че нямам подръка цигари, по - точно запалена цигара , аз пушех ПОНЕ по 2 кутий Victory Blue Light /маи нещо му промениха името , не съм сигурен/ на ден. Всеки път когато ми минеше мисълта за цигари обаче си повтарях колко по-хубаво е че не пуша/за здравето ми, и за портфеилът ми/ .
Освен това гледах да държа до себе си постоянно шише с вода и пиех МНОГО вода. Нямам представа дали има медицинско обяснение, не ме и интересува много де.
Гледах да държа подръка някакви хапчета табекс. Пиех от тях когато ми се струваше че ми се пуши. Не съм спазвал никакви предписания от рода на "X хапчета през Y часа в продулжение на Z дни".
Според мене , това дето го разправят хората че като си пушил, и след това си спрял да пушиш почвало да ти се яде повече е някаква измишльотина. При мене нямаше подобно явление. Дори бих казал че ми се ядеше по-малко!
Не вярваите на никои, които ви разправя че да откажеш цигарите е трудно. Напротив , мнооого е лесно. Аз бях много изненадан колко лесно стана. Престанах да пуша някъде края на май, или началото на юни, не си спомням точната дата.
От непушенето , ми липсва единствено моментът в които пушеики цигара, си почивам. Има един момент в които палип цигарата, и не мислиш за нищо, и мозъкът си почива. Само този момент ми липсва в момента. Но това няма нищо общо с пушенето. Да намериш време и възможност, и по-точно да знаеш КАК да си починеш в ежедневието е нещо съвсем друго.
По едно време ядох някакво ядене с яица , и ми се стори че сам вдигнал кръвното налягане. Нямам представа дали е било така, но някои ми каза че цигарите правели нещо с кръвното.Както и да е - маината му не е важно.
Гедах да не гледам сериозно на цялата работа. Сега като се замисля не е имало нищо сериозно даже.
Денят които реших да не пуша не беши специален по някакав начин. Никога не сам казвал нещо като: "от утре няма да пуша". Просто една сутрин се сабудих и реших да не пуша. Никакви приготовления.Никаква сериозност или обмисляне. Ако трябва да дам съвет на някои, бих казал че наи-точният момент да се откажат цигарите е ТОЧНО СЕГА. Просто престанете да пушите цигари, идете до аптеката и си купете табекс, пиите табекс няколко дни и това е. Може и странно да изглежда, но е точно така Може да го направи всеки един човек които пуши.
Започнах да пуша когато бях на около 17 години. Сега сам на 31. Последните няколко години пушех по 2 кутии на ден. Преди това по ... да кажем 1/ден. Никога не съм можел да пуша сутрин веднага след като съм станал от сън. Освен това ми е било трудно да пуша и веднага след ядене. Нямам представа какво означава това, дано да не означава нищо.
Нямам представа дали да се откажа от цигарите от моето положение е било трудно или лесно от някаква гледна точка. То и не е важно.
За друго не се сещам в момента, пък и трябва да излизам навън. Ако по-късно се сетя за още нещо ще го напиша.
Още веднъж да кажа - не вярваите на никого които ви разправя че да не пушиш е трудно. Напротив! Мноооого по лесно е да не пушиш!

***

Аз също така отказах цигарите. Изведнъж. Реших и толкоз.
Стана след като една сутрин едва не си изкашлях дробовете след "тежка" цигарена нощ. Реших, че искам да съм здрава, да не кашлям, да имам хубава кожа и приятен дъх, да си харча парите за нещо по-полезно.
Нямаше Табекс, нямаше дъвки и т. н. Имаше много воля и желание. Не казвам, че в началото не беше трудно. Но с времето желанието за цигари намаля и изчезна съвсем. Даже ми се гади от цигарен дим и имам чувството, че се задушавам, когато някой запали. Проблеми с напълняване не съм имала.
Вече 4 години не пуша и не бих запалила никога. Всичко е в мозъка. В началото ме ужасяваха думите "никога повече". Звучеше като присъда. Тогава реших, че не трябва да си казвам "никога". То е както при диетите. Когато си забраниш някоя храна и започва зверски да ти се яде точно това.
Започнах да разсъждавам така: "Не спирам цигарите завинаги, а за известно време, докогато АЗ реша, а това известно време може и да е завинаги." И така отлагаш във времето запалването на поредната цигара и си казваш: "Мога да запаля, когато си реша, но точно сега не искам". Мисля си, че този начин на разсъждение, че АЗ контролирам цигарите, а не те мен ми помогна много за отказването им.
Пушачът първо трябва да се пребори със себе си. И да не си позволява "само една", защото никога не е само една.
Стана малко дълго, но ако мога да помогна поне на един да спре цигарите, много ще се радвам.
Опитвам се да повлияя на моите близки хора да спрат цигарите, но те реагират много странно. Отказват да им говоря, казват, че нямат проблеми да ги спрат, но точно сега не искат, променят темата, бягат от истината. Наистина не разбирам защо. Толкова ли им харесва да се тровят всеки ден?

Държавата България - невъзможни неща няма!

***


И аз ги спрях от Нова Година. Страхотно е, спя много по-дълбоко, дишам различно, храната и виното имат различен вкус, а във фитнеса съм много по-ефикасна. На моменти вечер ми се допушва, но вече си мисля колко лошо ще ми стане ако запаля и съвсем се отказвам.
Цигарите са гадост пълна, представи си как всяко дръпване изпълва целите ти дробове с дим и като го издишаш какви отрови остават вътре и после от тези дробове отиват в кръвта и ауууу, как изобщо съм могла да си го причинявам??

***

Мила,знаеш за мен коя бе силната мотивация?Синът ми! Детето от известно време беше на война с мен заради тия пусти цигари-криеше ми ги,хвърляше ми ги в кошчето....а аз изпадах в паника сутрин,трепереха ми пръстите и изпадах в тих ужас. Един ден(след Нова Година)синът ми къде на шега,ми дръпна цигарата от ръцете и се засмя,а аз му се скарах...Тогава то се разплака,и ми каза нещо-почувствах реакцията му като плесница -"Един ден ако умреш от тия проклети цигари,няма да ти простя мамо" След тези думи,всяка цигара ми нагарчаше и захвърлях в пепелника.Казах си-Вземи се в ръце и не наранявай детето си!!!Избрах си за подарък,не към мен а за близките ми на Рождения си ден да ги откажа.А за книгата,ще си я взема...Само да намеря време един ден се поразходя по книжарниците!

***

Аз имах много "страшното" усещане, че като се наям ще ми се припуши и за това предпочитах да не ям .
Освен това в книгата от която спрях да пуша, пише че никотиновият глад се проявява като най-обикновен вълчи глад... и аз като огладнеех си викам: " Това е глад за никотин, ти не си гладна "


***

apoklistika написа:
Айде на отчет
Ами да си кажа честно,петък вечерта се издразних много от себе си
Замъкнаха ме в едно задимено заведение,където всички пушеха.И в един момент и на мен ми мина,макар и само за секунди,картинката в главата,как запалвам.Спаси ме само мисълта за това,как ако запаля,веднага ще ми падне кръвното,ще ми се вие свят и след това със сигурност ще продължа да пуша.
Така много бързо ми мина желанието,но се издразних от факта,че въобще се появи... Дано да нямам повече такива пристъпи

Оооооо, не се притеснявай, че ти минават такива мисли..... въпроса е да не се поддадеш.
И на мен ми минаваха и то по 50 пъти на ден, обаче го приемах все едно ми се е прияло нещо което го нямам вкъщи и след малко забравях.....
И така с времето се разреждат тези мисли и тогава идва момента дето си лягаш вечер и си викаш - " Как така днес на кафенето, се сетих само 1 или 2 пъти за тютюн "
А аз вече съм на етап дето хич не се и сещам .... и все още ме учудва това ....

От 8 месеца съм непушча, след 12 години активно пушене. Спрях ги с "Табекс" и воля на квадрат. Но да си призная честичко ме спохожда напоследък мисълта да си запаля. Не мога да разбера защо?......

За жалост аз също пропуших това лято.Не е късно да се откажа ,но в компаниите в които съм пушат всеки ден и ми е наистина трудно ....
Та сега лека по лека ще започна да се ограничавам и надявам се ще ги спра ... Стискайте палци