не знам как да го определя...
Модератор: mimz
2 мнения
• Страница 1 от 1
не знам как да го определя...
Здрасти. На 22 години съм и досега винаги съм намирала начин да се справям със стреса, но от около месец насам съм много зле. Пробвах какво ли не, обаче нищо не помага. Нямам никакво желание да общувам с който и да е и срещите с хора започват да ме карат да се чувствам некомфортно и донякъде ме отвращават. Дори със съквартирантката си разменям 2-3 изречения на ден. Като се разминавам с хора по улицата, ако съм сама, направо не знам накъде да гледам - толкова ми е неприятно. Все по-неприятни ми стават хората, дори и най-добрите ми приятели и гледам да ги избягвам, а по принцип не съм такава. Винаги съм била душата на компанията и супер лъчезарен човек и когато започнах да се отдръпвам, всичките ми приятели започнаха да разпитват какво ми има и т.н. , а аз много мразя така и започнах пред хора да се държа сякаш съм ама много щастлива. Вече не ми задават въпроси, обаче от целия тоя театър на мен ми става още по зле и ми е страшно напрегнато. Нямам желание за абсолютно нищо, дори сутрин трудно ставам от леглото, а попринцип се интересувах от почти всичко и даже работя по различни проекти и участвам в извънучебни клубове и организации. Сега съм зарязала абсолютно всичко. Не виждам нито 1 хубаво нещо в живота си и от най-малкото нещо плача с дни. Имам чувството, че абсолютно всичко, което правя е грешно и не заслужавам нито едно от нещата, които имам. Постоянно изпитвам чувство за вина, а като плача се чувствам още по-виновна, че съм толкова слаба и плача още повече. Всеки коментар приемам или като обида или опит да ме излъжат по някакъв начин. Дори не се мразя, не изпитвам към никой и нищо каквито и да е емоции. Просто денонощно ми е зле и вече се чувствам изтощена психически. Дори в сънищата си се чувствам по същия начин, което вече наистина ми идва вповече.
Пробвах да се разсейвам с повече работа, опитах спортове, украсих си стаята в светли цветове и сложих позитивни надписи и усмихнати личица навсякъде, опитах с пазаруване ( досега винаги ми е помагало ), рисувах, писах, водих си дневник, излизах с приятели, опитах с успокоителни, даже пих витамини и си направих ваканция 4 дена в случай, че просто съм преуморена....Гледах комедии, пробвах да подхвана няколко стари проекта, които много много обичах, а единственото което стана беше, че започнах да се чудя какъв смисъл изобщо съм виждала в тях някога...
Споделете някоя идея как да оправя нещата или как вие сте успели ако някой е бил в същата ситуация, защото аз вече не издържам и мислите ми стават все по - мрачни.
Пробвах да се разсейвам с повече работа, опитах спортове, украсих си стаята в светли цветове и сложих позитивни надписи и усмихнати личица навсякъде, опитах с пазаруване ( досега винаги ми е помагало ), рисувах, писах, водих си дневник, излизах с приятели, опитах с успокоителни, даже пих витамини и си направих ваканция 4 дена в случай, че просто съм преуморена....Гледах комедии, пробвах да подхвана няколко стари проекта, които много много обичах, а единственото което стана беше, че започнах да се чудя какъв смисъл изобщо съм виждала в тях някога...
Споделете някоя идея как да оправя нещата или как вие сте успели ако някой е бил в същата ситуация, защото аз вече не издържам и мислите ми стават все по - мрачни.
2 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
Psy-Help forums