Тютюнопушенето

Тютюнопушене, алкохолизъм, наркотици и други зависимости и борбата с тях.

Модератор: mimz

Пушите ли?

Анкетата свършва на Пон Юли 24, 2006 11:07 am

ДА
11
50%
НЕ
10
45%
От време на време
1
5%
На чашка или на кафе
0
Няма гласували
 
Общо гласове : 22
RANDOM_AVATAR
User

Milady

Ранг

Психолог

Мнения

95

Регистриран на

Вто Юни 26, 2007 8:33 pm

Мнениеот Milady » Чет Юни 28, 2007 2:54 pm

Аз съм непушачка, за щастие, но моя приятел пуши и понякога много ме дразни...Въпреки че напоследък е намалил доста цигарите :D .Нашите също са непушачи.
Изображение

Психологът може да ИЗЛЕКУВА определен брой клиенти. Много повече може да ОБЛЕКЧИ. Но е длъжен да УТЕШИ всеки един!
Аватар
User

soni4ka

Мнения

59

Регистриран на

Чет Фев 15, 2007 12:30 pm

Местоположение

СОФИЯ

в

Мнениеот soni4ka » Пон Сеп 10, 2007 7:19 am

охххххх,тия цигари.... :? голям проблем са ми...в 1 друг форум преди мнооого,много месеци пуснах една тема /тогава бях с ясното съзнание,че ще ги спра :roll: / ,но уви...дано все пак поста накара пушачите да се замислят.. :roll:

Понеже и аз спирам цигарите и в момента САМО ЗА ТОВА мисля,поствам няколко цитата от прословутата книга на Алън Кар "Не пуша вече",които НАИСТИНА МЕ НАКАРАХА ДА СЕ ЗАМИСЛЯ.Надявам се,ще накарат и вас


"Най-трагичното е,че дори когато пуши,пушачът не постига душевния мир и увереността,на които непушачите се радват цял живот."
"И така,кога ще спрете да пушите?Утре?Другата седмица?Не са ли това въпросите,откакто сте осъзнали,че сте пристрастени?Може би се надявате,че една сутрин просто ще се събудите и няма да имате желание да пушите?Не се заблуждавайте-живях с тазе надежда 33 години.Зависимостта от никотина прогресивно се засилва,не намалява.Ако не можете да спрете да пушите днес,какво ви кара да мислите,че утре ще ви е по-лесно?"
"Щом веднъж се разсее илюзията,че животът не е толкова хубав без цигари,щом осъзнаем,че той е не просто приятен,а безкрайно по-приятен без тях,щом се освободим от чувството,че жертваме нещо,тогава започваме да се питаме защо изобщо някога сме пушили."
"Според мен най-голямата радост на непушача е ,че не робува на тютюна,че може да се наслаждава на живота си,вместо да прекара половината от него,измъчван от желание да си запали цигара,а после,след като я е запалил,да му се иска да не го е правил."
"Повечето от цигарите,които пушачът изпушва през живота си,не само,че не му доставят удоволствие,но той дори не осъзнава,че ги пуши.Цигарите стават безценни,едва когато се опитаме да ги спрем."
"Мина дълго време,преди да разбера защо толкова лесно се отказах от цигарите и защо не страдах от абстинентния синдром.Работата е там,че той не съществува.Онова,което ни измъчва,е съмнението и несигурността.Чудесната истина е,че да спреш да пушиш е ЛЕСНО."
"Всеки от нас се смята за интелигентен.Но когато става въпрос за цигарите,всички сме глупаци.Пушачите живеят с илюзията,че вредата от цигарите е силно преувеличена.Всъщност е обратното-на този проблем не се обръща достатъчно внимание."
"Пушенето е като носенето на тесни обувки,само заради удоволстието,което ще изпитате,когато ги събуете.Или като да си блъскаш главата в стената,заради удоволствието,което ще изпиташ,когато спреш."
"Мнозина пушачи се ужасяват от наркотиците,а те са точно такива-наркомани."
"Има пушачи,които твърдят,че пушенето им доставя удоволствие и не искат да се отказват от цигарите.И все пак,ако ги попитате дали биха поощрили децата си да пушат,отговорът категорично ще е "не".


разрвих се и в други форуми,и поствам мненията на хора,които вече са се отказали..за да се успокоя,че няма да полудея

***

Не можеш да си предтсваиш какъв кеф е ако се решиш. И на мен това ми беше рпоблема. Е, разбира се и липсата им, самия навик е голям дявол! Между другото сега примерно ако ходя на парти или някъде където малко поразпускам от НВД, си пушвам по една или две. Случва се веднъж на месец някъде... Но е мног по-приятно когато ги пуши човек, ей така за кефа отколкото, защото не може да измисли какво да прави на спирката докато чака автобуса...

***

Странно е, че бивша страстна пушачка като мен в момента не може да понася тютюнев дим. Пожелавам го и на теб. Каква е ползата да си с няколко кила по-слаб, ако около теб се носи дим и зловоние, зъбите ти са жълти, очите зачервени и гледаш злобно, поради адското главоболие? Поне това бях аз, докато пушех.

***


Да откажеш цигарите е наи-лесното нещо не света.
Единственото нещо от което аз се нуждаех за да ги откажа беше желание и около 20 - 30 хапчета табекс.Набързо и без определен ред ще изброя някои неща за които се сещам че съм правил, или не съм правил по случая ...
В началото неше странно. НЕ трудно а странно. Постоянно се притеснявах че нямам подръка цигари, по - точно запалена цигара , аз пушех ПОНЕ по 2 кутий Victory Blue Light /маи нещо му промениха името , не съм сигурен/ на ден. Всеки път когато ми минеше мисълта за цигари обаче си повтарях колко по-хубаво е че не пуша/за здравето ми, и за портфеилът ми/ .
Освен това гледах да държа до себе си постоянно шише с вода и пиех МНОГО вода. Нямам представа дали има медицинско обяснение, не ме и интересува много де.
Гледах да държа подръка някакви хапчета табекс. Пиех от тях когато ми се струваше че ми се пуши. Не съм спазвал никакви предписания от рода на "X хапчета през Y часа в продулжение на Z дни".
Според мене , това дето го разправят хората че като си пушил, и след това си спрял да пушиш почвало да ти се яде повече е някаква измишльотина. При мене нямаше подобно явление. Дори бих казал че ми се ядеше по-малко!
Не вярваите на никои, които ви разправя че да откажеш цигарите е трудно. Напротив , мнооого е лесно. Аз бях много изненадан колко лесно стана. Престанах да пуша някъде края на май, или началото на юни, не си спомням точната дата.
От непушенето , ми липсва единствено моментът в които пушеики цигара, си почивам. Има един момент в които палип цигарата, и не мислиш за нищо, и мозъкът си почива. Само този момент ми липсва в момента. Но това няма нищо общо с пушенето. Да намериш време и възможност, и по-точно да знаеш КАК да си починеш в ежедневието е нещо съвсем друго.
По едно време ядох някакво ядене с яица , и ми се стори че сам вдигнал кръвното налягане. Нямам представа дали е било така, но някои ми каза че цигарите правели нещо с кръвното.Както и да е - маината му не е важно.
Гедах да не гледам сериозно на цялата работа. Сега като се замисля не е имало нищо сериозно даже.
Денят които реших да не пуша не беши специален по някакав начин. Никога не сам казвал нещо като: "от утре няма да пуша". Просто една сутрин се сабудих и реших да не пуша. Никакви приготовления.Никаква сериозност или обмисляне. Ако трябва да дам съвет на някои, бих казал че наи-точният момент да се откажат цигарите е ТОЧНО СЕГА. Просто престанете да пушите цигари, идете до аптеката и си купете табекс, пиите табекс няколко дни и това е. Може и странно да изглежда, но е точно така Може да го направи всеки един човек които пуши.
Започнах да пуша когато бях на около 17 години. Сега сам на 31. Последните няколко години пушех по 2 кутии на ден. Преди това по ... да кажем 1/ден. Никога не съм можел да пуша сутрин веднага след като съм станал от сън. Освен това ми е било трудно да пуша и веднага след ядене. Нямам представа какво означава това, дано да не означава нищо.
Нямам представа дали да се откажа от цигарите от моето положение е било трудно или лесно от някаква гледна точка. То и не е важно.
За друго не се сещам в момента, пък и трябва да излизам навън. Ако по-късно се сетя за още нещо ще го напиша.
Още веднъж да кажа - не вярваите на никого които ви разправя че да не пушиш е трудно. Напротив! Мноооого по лесно е да не пушиш!

***

Аз също така отказах цигарите. Изведнъж. Реших и толкоз.
Стана след като една сутрин едва не си изкашлях дробовете след "тежка" цигарена нощ. Реших, че искам да съм здрава, да не кашлям, да имам хубава кожа и приятен дъх, да си харча парите за нещо по-полезно.
Нямаше Табекс, нямаше дъвки и т. н. Имаше много воля и желание. Не казвам, че в началото не беше трудно. Но с времето желанието за цигари намаля и изчезна съвсем. Даже ми се гади от цигарен дим и имам чувството, че се задушавам, когато някой запали. Проблеми с напълняване не съм имала.
Вече 4 години не пуша и не бих запалила никога. Всичко е в мозъка. В началото ме ужасяваха думите "никога повече". Звучеше като присъда. Тогава реших, че не трябва да си казвам "никога". То е както при диетите. Когато си забраниш някоя храна и започва зверски да ти се яде точно това.
Започнах да разсъждавам така: "Не спирам цигарите завинаги, а за известно време, докогато АЗ реша, а това известно време може и да е завинаги." И така отлагаш във времето запалването на поредната цигара и си казваш: "Мога да запаля, когато си реша, но точно сега не искам". Мисля си, че този начин на разсъждение, че АЗ контролирам цигарите, а не те мен ми помогна много за отказването им.
Пушачът първо трябва да се пребори със себе си. И да не си позволява "само една", защото никога не е само една.
Стана малко дълго, но ако мога да помогна поне на един да спре цигарите, много ще се радвам.
Опитвам се да повлияя на моите близки хора да спрат цигарите, но те реагират много странно. Отказват да им говоря, казват, че нямат проблеми да ги спрат, но точно сега не искат, променят темата, бягат от истината. Наистина не разбирам защо. Толкова ли им харесва да се тровят всеки ден?

Държавата България - невъзможни неща няма!

***


И аз ги спрях от Нова Година. Страхотно е, спя много по-дълбоко, дишам различно, храната и виното имат различен вкус, а във фитнеса съм много по-ефикасна. На моменти вечер ми се допушва, но вече си мисля колко лошо ще ми стане ако запаля и съвсем се отказвам.
Цигарите са гадост пълна, представи си как всяко дръпване изпълва целите ти дробове с дим и като го издишаш какви отрови остават вътре и после от тези дробове отиват в кръвта и ауууу, как изобщо съм могла да си го причинявам??

***

Мила,знаеш за мен коя бе силната мотивация?Синът ми! Детето от известно време беше на война с мен заради тия пусти цигари-криеше ми ги,хвърляше ми ги в кошчето....а аз изпадах в паника сутрин,трепереха ми пръстите и изпадах в тих ужас. Един ден(след Нова Година)синът ми къде на шега,ми дръпна цигарата от ръцете и се засмя,а аз му се скарах...Тогава то се разплака,и ми каза нещо-почувствах реакцията му като плесница -"Един ден ако умреш от тия проклети цигари,няма да ти простя мамо" След тези думи,всяка цигара ми нагарчаше и захвърлях в пепелника.Казах си-Вземи се в ръце и не наранявай детето си!!!Избрах си за подарък,не към мен а за близките ми на Рождения си ден да ги откажа.А за книгата,ще си я взема...Само да намеря време един ден се поразходя по книжарниците!

***

Аз имах много "страшното" усещане, че като се наям ще ми се припуши и за това предпочитах да не ям .
Освен това в книгата от която спрях да пуша, пише че никотиновият глад се проявява като най-обикновен вълчи глад... и аз като огладнеех си викам: " Това е глад за никотин, ти не си гладна "


***

apoklistika написа:
Айде на отчет
Ами да си кажа честно,петък вечерта се издразних много от себе си
Замъкнаха ме в едно задимено заведение,където всички пушеха.И в един момент и на мен ми мина,макар и само за секунди,картинката в главата,как запалвам.Спаси ме само мисълта за това,как ако запаля,веднага ще ми падне кръвното,ще ми се вие свят и след това със сигурност ще продължа да пуша.
Така много бързо ми мина желанието,но се издразних от факта,че въобще се появи... Дано да нямам повече такива пристъпи

Оооооо, не се притеснявай, че ти минават такива мисли..... въпроса е да не се поддадеш.
И на мен ми минаваха и то по 50 пъти на ден, обаче го приемах все едно ми се е прияло нещо което го нямам вкъщи и след малко забравях.....
И така с времето се разреждат тези мисли и тогава идва момента дето си лягаш вечер и си викаш - " Как така днес на кафенето, се сетих само 1 или 2 пъти за тютюн "
А аз вече съм на етап дето хич не се и сещам .... и все още ме учудва това ....
Изображение
http://www.be-free-be-unique.piczo.com/
The trouble with the world is that the stupid are cocksure and the intelligent are full of doubt.Russell.
Аватар
User

Gabinka

Мнения

521

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 10:12 am

Местоположение

София

Мнениеот Gabinka » Пет Дек 19, 2008 2:03 pm

От 8 месеца съм непушча, след 12 години активно пушене. Спрях ги с "Табекс" и воля на квадрат. Но да си призная честичко ме спохожда напоследък мисълта да си запаля. :roll: Не мога да разбера защо?......
Аватар
User

blessed_dark

Мнения

18

Регистриран на

Чет Ное 12, 2009 9:54 pm

Местоположение

Разград

Мнениеот blessed_dark » Съб Ное 14, 2009 1:32 am

За жалост аз също пропуших това лято.Не е късно да се откажа ,но в компаниите в които съм пушат всеки ден и ми е наистина трудно ....
Та сега лека по лека ще започна да се ограничавам и надявам се ще ги спра ... Стискайте палци :D
RANDOM_AVATAR
User

aneliarankova

Мнения

6

Регистриран на

Пет Ное 26, 2010 11:13 pm

Мнениеот aneliarankova » Пет Ное 26, 2010 11:25 pm

Galka написа:Аз не пуша. И се радвам, че е така. Пробвах в 8ми клас, но не ми хареса, колкото и да се опитваха да ме "зарибят" по пушенето, моите съученички в гимназията не успяха. Не знам до човека си и сигурно. Родителите ми дълго време бяха пушачи...(хах много преди дори да са ме "замисляли"). Бяха от най страстните пушачи... като комини направо, и въпреки всичко аз се опазих, а те пък от своя страна спряха от раз. Сега от повече от 7-8 години у дома никой не пуши. Грешка брат ми пропуши, но у дома не си позволява, не защото не знаят нашите или нещо такова, а просто защото самата миризма на цигари ни дразни.
Не мога да си обясня с какво привлича една цигара хората... когато ги питам ми дават едни и същи отговори... "по навик", дори си мисля, че по навик е грешно казано... Изображение
П.П. Благодаря на Габинка за темата!

На мен пък ми харесва да пуша. Много ми става яко като вкарам дима в дробовете си и след това го изкарвам бавно и ме кефи димът да гъст. Не ме разбирайте погрешно почти непуша. най-много по 2 цигари на седмица, но когато запаля изпитвам душевно удоволствие.
Предишна

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron