отдавна съм мъртва

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

no avatar
User

Marigold

отдавна съм мъртва

Мнениеот Marigold » Вто Сеп 06, 2011 1:39 pm

Дори не знам как да започна.. от поста ми няма никакъв смисъл, но ако не го напиша ще стане съвсем лошо.. Мъртва съм.. по друг начин не мога да опиша състоянието си.. Не възприемам нищо около мен, тоест.. не по начина на живите, не по начин, по който да почувстваш.. Виждам неща, чувам неща.. но вътре в мен нищо не се случва, едно затишие, толкова ужасно, толкова страшно.. като смъртта.. Всичко това звучи като метафора, какво ли бих дала да е така! Но не е.. Физически усещам това, тази празнота, тази смърт! И не мога да избягам.. Сякаш съм под упойка, но не мога да помръдна, не мога да избягам, да се спася.. Не знам дали има спасение от това.. Може би решението е просто да стигна до ктая и да се свърши най-сетне.. Но ме е страх!.. Преди съм била на крачка да го направя, не знам от къде съм имала "сили", но сега и това нямам.. като че ли съм в някаква летаргия.. Около мен кипи живот, а аз съм мъртва.. Имам нужда от помощ, но никой не ме разбира, отвсякъде получавам само удари, крясъци.. обиди.. нито една хубава емоция! нито една добра дума.. Говоря за "близките" ми, които са всичко друго, ноне и това.. Чела съм, а и без да съм чела го знам, че човек в това състояние има огромна нужда от подкрепа от близките си, а аз я нямам! Не само че я нямам, а получавам точно обратното! Чувствам се пребита.. Не мога повече нищо да кажа..
RANDOM_AVATAR
User

acousticjama

Мнения

4

Регистриран на

Чет Сеп 15, 2011 11:15 am

Мнениеот acousticjama » Чет Сеп 15, 2011 11:32 am

Чувствам се по абсолютно същия начин ,като нещата прогресираха последните 3-4 години и според мен достигнаха връхна точка наскоро.На 23г съм момче.Лично за себе си не виждам шанс за промяна ,защото както ти каза - няма никаква подкрепа и разбиране от близките.Чувствам се абсолютно сам ,без никакви други емоции, освен завист и гняв.Несъм се чувствал щастлив дори за миг през последните 4 години.Толкова съм смазан психически ,че при всеки момент на несигурност ,стрес и тнт се пречупвам.Не знам защо изобщо пиша ,честно казано..
no avatar
User

Marigold

Мнениеот Marigold » Чет Сеп 15, 2011 12:31 pm

Пишеш, за да те чуе някой, а аз страшно ти благодаря за това! Това да знаеш, че има и други като теб мъничко помага, макар че не се радвам, че има други нещастни, но така сме устроени хората, да знаем че не сме сами в бедата инстинктивно ни успокоява.. (ако това изобщо е думата..) И при мен нещата се влошиха много в последните няколко години, но така или иначе това състояние постепенно си ми е разяждало психиката от много повече време.. Чудя се дали няма в България някакви групови терапии за такива като нас, защото е ясно, че от тези, от които се очаква помощ, както и ти сам каза, няма да ни я окажат.. така че сме сами и единственото, което ни остава е сами да си помогнем, а аз съм сигурна, че освен теб и мен има още много други хора с този проблем! Ако някой знае дали съществуват такива практики и в нашата държавица моля да сподели..
RANDOM_AVATAR
User

siana

Мнения

7

Регистриран на

Чет Сеп 15, 2011 2:00 pm

Мнениеот siana » Чет Сеп 15, 2011 2:10 pm

Здравейте! Май животът стана оста труден, забързан и стресиращ... И аз като вас изпадам с някакви странни състояния, може би депресия, неудовлетвореност, но от известно време започнах да посещавам психолог и като че ли нещата вървят по-добре, откривам разни отговори, лично за мен и ми помага... Ако искате повече инфо - пишете на лични!
Успех!
RANDOM_AVATAR
User

acousticjama

Мнения

4

Регистриран на

Чет Сеп 15, 2011 11:15 am

Мнениеот acousticjama » Чет Сеп 15, 2011 8:13 pm

Marigold силно се съмнявам да има подобна практика у нас, но си права ,че чрез взаимопомощ нещата могат да се подобрят.

siana доста ,да:).Радвам се ,че при теб работата с психолог дава резултат.Скоро мога и аз да дам шанс на този вариант ,макар и да съм доста скептично настроен, конкретно за моя случаи.

Ако някои в подобно положение има време да разговаряме да ми пише на лично.Много бих искал да разговарям с някои в подобна ситуация.
RANDOM_AVATAR
User

siana

Мнения

7

Регистриран на

Чет Сеп 15, 2011 2:00 pm

Мнениеот siana » Нед Сеп 18, 2011 4:23 pm

acousticjama и аз бях скептично настроена за консултациите и това ми попречи да потърся помощ навреме... казвах си как ще говоря с някого за притесненията си, но в един момент положението стана нетърпимо и реших, че трябва да си помогна, защото разбрах че сама не мога... хубавото е, че попаднах на добър психолог от втория опит и сега е добре (да не се хваля)...
важното е да искаш да си помогнеш

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron