социална фобия
Модератор: mimz
3 мнения
• Страница 1 от 1
социална фобия
От всички неща,които прочетох в нета си направих извода,че имам социална фобия-най-общо казано проблем с общуването с други хора и ниско самочувствие.Ще се радвам да си пиша с хора ,които имат като моя проблем и ако можем взаимно да си помогнем.Надявам се на дискретност и коректност.
Скайп: magician7959
Аз съм мъж на 46 години и съм на същото положение.Освен социалната фобия страдам от параноидна шезофрения а в момента съм в тежка депресия става вече 1 година.Прекратил съм всякакви контакти с приятели и ме е страх да излизам на разходки за да не се налага да общувам ако някой познат ме види.Бих искал да си пиша с някого но едновременно изпитвам някакво неудобство и притеснение и не зная дали ще се получи.Почти от всичко съм изгубил желание ,нямам никакви занимания и буквално стоя бездеен в стаята си.
Дали ще го наречем социална фобия, силен страх, срам или избягване на контакт с други хора - със сигурност състоянието има първопричина. Обикновено в тези случаи се предизвиква от тревожност (често натрупана, генерализирана тревожност). Тази тревожност се засилва и отприщва при контакта с други хора (срам, страх, вина и други негативни емоции). Но първопричината за тази тревожност често е блокирана вътре в нас, под формата на травма, неизкана болка, негативен мисловен модел.. Неизлекуваните травми, емоционални блокажи - пораждат здравословни и психични проблеми, често ирационални. Както социалната фобия - колкото и да се убеждаваш, да рационализираш, усещането за тревожност при контакта с хора просто е по-силно и неудържумо.
Важно е да се разбере, че когато имаме симптом на неудовлетвореност, тревожност или друга негативна емоция - решението не е в потискане на тази обратна връзка, а в освобождаване на първопричината. Работата с партньор/специалист (психолог или психотерапевт) може да ви насочи към възможностите за преодоляване на тази първопричина.
За съжаление често не лекуваме първопричината на проблема, а се затваряме в себе си, започваме избягващо поведение, разсейваме се, крием се, бягаме от себе си.. но всяка битка срещу симптома е битка срещу вятърни мелници, защото симптомът (в случая тревожност при социални контакти) идва да ни каже нещо важно (къде бъркаме?) и да ни даде шанс за пълноценен живот.
С най-добри пожелания,
Мария
Важно е да се разбере, че когато имаме симптом на неудовлетвореност, тревожност или друга негативна емоция - решението не е в потискане на тази обратна връзка, а в освобождаване на първопричината. Работата с партньор/специалист (психолог или психотерапевт) може да ви насочи към възможностите за преодоляване на тази първопричина.
За съжаление често не лекуваме първопричината на проблема, а се затваряме в себе си, започваме избягващо поведение, разсейваме се, крием се, бягаме от себе си.. но всяка битка срещу симптома е битка срещу вятърни мелници, защото симптомът (в случая тревожност при социални контакти) идва да ни каже нещо важно (къде бъркаме?) и да ни даде шанс за пълноценен живот.
С най-добри пожелания,
Мария
Всеки проблем, страх и негативен модел на поведение има първопричина, която може да се открие и освободи. Повече на http://hypnotherapy.alle.bg и http://kymsebesi.blogspot.com
3 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
Psy-Help forums